Само с борба срещу корупцията не става
Александър МАРИНОВ
Началото на ръководството на четворната коалиция минава под ясното доминиране на една тематика - битката с корупцията. Постоянно се повтарят посланията, че „ пари има, само че доста се е крало ” и „ би трябвало да се затвори кранчето на корупцията ”. Всъщност, напълно намерено се стартира тезата, че в случай че бъдат реализирани основни (и бързи) резултати в ограничението на краденето, всичко ще тръгне без спънки.
Този лайтмотив е разбираем и оневинен най-малко по няколко аргументи.
Първо - в очите на всеобщата аудитория точно корупцията бе забележимата характерност на предходната власт, а свадите я разклатиха и значително предопределиха рухването й. Освен това, корупционните кръгове („ мафията ”) бяха пределно нагли,
не вършиха никакви опити да прикрият грабежа
и " собственоръчно " концентрираха публичното внимание към казуса.
На второ място - най-малко три от четирите ръководещи в този момент партии (и най-много победителите) бяха сложили специфичен, водещ акцент на битката с корупцията в предизборните си акции, респективно са длъжни да поддържат тематиката и да поставят старания за осъществяване на обещанията си.
Трето - мнозина считат, че решителните и добре комуникирани антикорупционни дейности основават най-ефективни предпоставки за образуване на положително усещане през първите 100 дни на новата власт. Дали това е по този начин, е различен въпрос, защото има риск мощните думи да се разминат с действителните дейности и изключително с резултатите. В днешната българска обстановка този риск нараства заради яркото опълчване сред прокуратурата и ръководещата коалиция. А без пълноценно присъединяване на държавното обвиняване битката с корупцията мъчно може да докара до значими и трайни резултати.
Казаното не значи, че
преодоляването и редуцирането на корупцията
е маловажна или невъзможна задача. Но с цел да има стремежи резултат (в това число и политически), този приоритет би трябвало да се създава посредством доста по-добре проведена работа в Народното събрание, най-много предвид на премахване на систематичните предпоставки за безспорно ендемичната българска корупция. Така че ръководещите би трябвало съществено да обмислят незабавни стъпки в това отношение, вместо да хвърлят голяма сила за интензивност в обществените медии.
Има обаче още едно основание, което трансформира антикорупционния приоритет в належащо, само че незадоволително изискване за реализиране на мечтаната от обществото и обещана от ръководещите смяна. Не всичките ни проблеми са обусловени единствено и даже основно от корупция, нито тя бе единствената уязвимост на предходния режим. Управленските провали на държавните управления на Борисов се дължаха в огромна степен от непросветеност, безнаказаност, субективизъм и даже крещящо незнание. Да, тези пороци в огромна степен са причина за корупция, само че не се приравняват към нея.
Може би най-фрапиращият образец за поразяващите последствия от некомпетентността и бруталното неуважение към същинската експертиза бе методът, по който бе ръководена ковид-кризата от последния кабинет на Борисов. Вярно е, че рецензии могат да бъдат отправени и към идващите държавни управления, само че при „ Борисов 3 ”
хаосът и политическата конюнктурщина бяха неподражаеми.
Десетте години на ГЕРБ отпред на страната ще останат в историята като ослепителен образец на последствията от властта на незнанието и простащината. Но този проблем има освен личностни измерения. Нужен е обстоен разбор и цялостна оценка на постепенната деградация на институционалните процедури и практики, партизиращото осакатяване на администрацията, установяването на цялостно неуважение към базисни правила на положителното ръководство по целия цикъл от планирането до отчитането на резултатите. Само това може да подсигурява придвижването в позитивна посока.
Нека напомним, че за 10 години ръководство държавните управления на ГЕРБ не показаха нито един съответен доклад на осъществяването на мандатните си стратегии – било отчасти, било изцяло.
За страдание, обществото, може би повлияно от други, по-драстични отклонения, не обърна изключително внимание на този абсурд. Но в случай че за всеобщото публично мнение това е разбираемо, новото ръководство просто няма правото повече да неглижира професионалния, справедлив разбор на (не)стореното от своите прародители. Само по този начин би могло да стартира натрупването на нужната институционална памет, без която няма нито последователност, нито познание в общественото ръководство.
За разлика от
забележимите интелектуални дефицити на предходните ръководещи,
новото държавно управление няма сходно опрощение за подценяването или, не дай боже, игнорирането на този нормативен и политически канон.
Накрая, може би най-важното основание. Хронометърът на новата власт непреклонно отброява редица основни периоди, които са значими не сами по себе си, а като част от общата логичност на ръководството.
Едно от главните условия, свързани с прословутите първи 100 дни на всяко ново държавно управление е, че това е пределният период за подготовка, обществено разискване и приемане на неговата мандатна (4-годишна) управническа стратегия. Би могло да се допусна, че осъществяването на тази задача ще бъде улеснено от направеното
в детайли съдружно съглашение.
Това обаче е правилно единствено частично, тъй като става дума за документи с друга природа, които не съответстват и не са взаимозаменяеми.
Начинът, по който ще подходят държавното управление и подкрепящото го парламентарно болшинство при правенето и представянето на управническата стратегия, ще бъде значим знак за това, дали смяната в механиката на ръководството в действителност е почнала, или остава благопожелание.
Този развой, и несъмнено, резултатите от него, са значими, тъй като могат да внесат организираност и съгласуваност в активността на новото ръководство, която, би трябвало да признаем, на моменти наподобява несистемна и безредна. Особено предизвикателство е възприетият метод на систематизиране на ресорите и отговорностите, по силата на който има заплаха да се стигне до „ конфедерация от четири държавни управления ”, въпреки и с един „ представител ”.
Накрая, не трябва да се не помни, че добре проведената аналитична експертиза има основна роля и в битката против корупцията, най-много против нейните предпоставки, а не последствия.
Началото на ръководството на четворната коалиция минава под ясното доминиране на една тематика - битката с корупцията. Постоянно се повтарят посланията, че „ пари има, само че доста се е крало ” и „ би трябвало да се затвори кранчето на корупцията ”. Всъщност, напълно намерено се стартира тезата, че в случай че бъдат реализирани основни (и бързи) резултати в ограничението на краденето, всичко ще тръгне без спънки.
Този лайтмотив е разбираем и оневинен най-малко по няколко аргументи.
Първо - в очите на всеобщата аудитория точно корупцията бе забележимата характерност на предходната власт, а свадите я разклатиха и значително предопределиха рухването й. Освен това, корупционните кръгове („ мафията ”) бяха пределно нагли,
не вършиха никакви опити да прикрият грабежа
и " собственоръчно " концентрираха публичното внимание към казуса.
На второ място - най-малко три от четирите ръководещи в този момент партии (и най-много победителите) бяха сложили специфичен, водещ акцент на битката с корупцията в предизборните си акции, респективно са длъжни да поддържат тематиката и да поставят старания за осъществяване на обещанията си.
Трето - мнозина считат, че решителните и добре комуникирани антикорупционни дейности основават най-ефективни предпоставки за образуване на положително усещане през първите 100 дни на новата власт. Дали това е по този начин, е различен въпрос, защото има риск мощните думи да се разминат с действителните дейности и изключително с резултатите. В днешната българска обстановка този риск нараства заради яркото опълчване сред прокуратурата и ръководещата коалиция. А без пълноценно присъединяване на държавното обвиняване битката с корупцията мъчно може да докара до значими и трайни резултати.
Казаното не значи, че
преодоляването и редуцирането на корупцията
е маловажна или невъзможна задача. Но с цел да има стремежи резултат (в това число и политически), този приоритет би трябвало да се създава посредством доста по-добре проведена работа в Народното събрание, най-много предвид на премахване на систематичните предпоставки за безспорно ендемичната българска корупция. Така че ръководещите би трябвало съществено да обмислят незабавни стъпки в това отношение, вместо да хвърлят голяма сила за интензивност в обществените медии.
Има обаче още едно основание, което трансформира антикорупционния приоритет в належащо, само че незадоволително изискване за реализиране на мечтаната от обществото и обещана от ръководещите смяна. Не всичките ни проблеми са обусловени единствено и даже основно от корупция, нито тя бе единствената уязвимост на предходния режим. Управленските провали на държавните управления на Борисов се дължаха в огромна степен от непросветеност, безнаказаност, субективизъм и даже крещящо незнание. Да, тези пороци в огромна степен са причина за корупция, само че не се приравняват към нея.
Може би най-фрапиращият образец за поразяващите последствия от некомпетентността и бруталното неуважение към същинската експертиза бе методът, по който бе ръководена ковид-кризата от последния кабинет на Борисов. Вярно е, че рецензии могат да бъдат отправени и към идващите държавни управления, само че при „ Борисов 3 ”
хаосът и политическата конюнктурщина бяха неподражаеми.
Десетте години на ГЕРБ отпред на страната ще останат в историята като ослепителен образец на последствията от властта на незнанието и простащината. Но този проблем има освен личностни измерения. Нужен е обстоен разбор и цялостна оценка на постепенната деградация на институционалните процедури и практики, партизиращото осакатяване на администрацията, установяването на цялостно неуважение към базисни правила на положителното ръководство по целия цикъл от планирането до отчитането на резултатите. Само това може да подсигурява придвижването в позитивна посока.
Нека напомним, че за 10 години ръководство държавните управления на ГЕРБ не показаха нито един съответен доклад на осъществяването на мандатните си стратегии – било отчасти, било изцяло.
За страдание, обществото, може би повлияно от други, по-драстични отклонения, не обърна изключително внимание на този абсурд. Но в случай че за всеобщото публично мнение това е разбираемо, новото ръководство просто няма правото повече да неглижира професионалния, справедлив разбор на (не)стореното от своите прародители. Само по този начин би могло да стартира натрупването на нужната институционална памет, без която няма нито последователност, нито познание в общественото ръководство.
За разлика от
забележимите интелектуални дефицити на предходните ръководещи,
новото държавно управление няма сходно опрощение за подценяването или, не дай боже, игнорирането на този нормативен и политически канон.
Накрая, може би най-важното основание. Хронометърът на новата власт непреклонно отброява редица основни периоди, които са значими не сами по себе си, а като част от общата логичност на ръководството.
Едно от главните условия, свързани с прословутите първи 100 дни на всяко ново държавно управление е, че това е пределният период за подготовка, обществено разискване и приемане на неговата мандатна (4-годишна) управническа стратегия. Би могло да се допусна, че осъществяването на тази задача ще бъде улеснено от направеното
в детайли съдружно съглашение.
Това обаче е правилно единствено частично, тъй като става дума за документи с друга природа, които не съответстват и не са взаимозаменяеми.
Начинът, по който ще подходят държавното управление и подкрепящото го парламентарно болшинство при правенето и представянето на управническата стратегия, ще бъде значим знак за това, дали смяната в механиката на ръководството в действителност е почнала, или остава благопожелание.
Този развой, и несъмнено, резултатите от него, са значими, тъй като могат да внесат организираност и съгласуваност в активността на новото ръководство, която, би трябвало да признаем, на моменти наподобява несистемна и безредна. Особено предизвикателство е възприетият метод на систематизиране на ресорите и отговорностите, по силата на който има заплаха да се стигне до „ конфедерация от четири държавни управления ”, въпреки и с един „ представител ”.
Накрая, не трябва да се не помни, че добре проведената аналитична експертиза има основна роля и в битката против корупцията, най-много против нейните предпоставки, а не последствия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ